2Pe 1 | BulCont | STEP | Симон Петър, слуга и апостол на Иисус Христос, до онези, на които беше отредено да получат същата скъпоценна вяра, както и ние, поради справедливостта на нашия Бог и Спасител Иисус Христос.

2 Peter 1

Това послание е отправено до същите читатели, които са получили и първото послание (3:1). Те очевидно познават и посланията на ап. Павел (3:15-16). Във втора глава се срещат заимствани текстове от Послание на Юда, което явно вече е било написано. Посланието като цяло е съставено във формата на писмо, но накрая вместо обичайния завършек за едно писмо, има възхвала на Иисус Христос (3:18). Приема се, че е написано скоро след първото послание, вероятно пак в Рим.

Докато целта на първото послание е да утвърди вярата и търпението на християните, за да понесат страшните мъки и гоненията отвън, то второто послание има за цел да ги предпази от опасностите, породили се вътре в църквите – от лъжливи учители. То може да се възприеме като пламенен завет на апостола към християните. Посланието започва с приветствие и благослов (1:1-2) и продължава с описание на признаците за духовна зрялост на християнина, в основата на която е вярата, а на върха – любовта (1:3-11), напомняне, че духовната храна на християнина е Божието слово (1:12-21), предупреждение относно лъжеучителите и разобличаване на лъжливите им порочни действия (гл. 2). Накрая ап. Петър утешава и ободрява християните, убеждавайки ги в скорошното идване на Иисус Христос на земята (3:1-16). В заключението ап. Петър отново с любов предупреждава всички да живеят със спасителната вяра и да растат в благодат и познаване на Господа и Спасителя Иисус Христос, защото Негова е славата и сега, и във вечния ден (3:18).

Поздрав и благослов

1 Симон Петър, слуга и апостол на Иисус Христос, до онези, на които беше отредено да получат същата скъпоценна вяра, както и ние, поради справедливостта на нашия Бог и Спасител Иисус Христос. 2 ^a Благодат и мир да ви изпълват чрез познание за Бога и Иисус Христос ^{▼▼ 1:2 В някои ръкописи липсва: „Христос“.} , нашия Господ.

Вярата и нейните плодове

3 Неговата божествена сила ни е дарила всичко, потребно за живот и благочестие, чрез познанието за Онзи, Който ни е призовал със Своята слава и съвършенство. 4 По този начин са ни дарени скъпоценни и възвишени обещания, за да избегнете пагубните желания на този свят и да станете чрез тях съпричастни на божествената природа. 5 ^c Тъкмо затова положете всички усилия да прибавите към вярата си добродетел, към добродетелта – познание, 6 към познанието – въздържание, към въздържанието – търпение, към търпението – благочестие, 7 към благочестието – братски чувства, към братските чувства – любов. 8 Защото, ако притежавате тези добродетели и се усъвършенствате в тях, те няма да ви оставят бездейни и безплодни в познанието ви за нашия Господ Иисус Христос. 9 ^d А у когото от вас ги няма, той е сляп, късоглед и е забравил, че се е очистил от предишните си грехове. 10 Затова, братя, старайте се още повече да утвърдите вашето призоваване и избиране. Ако вършите това, никога няма да сгрешите 11 и тъкмо така ще получите пълно право да влезете във вечното царство на нашия Господ и Спасител Иисус Христос.

12 ^e Заради това ще имам грижата винаги да ви напомням тези неща, макар вие да ги знаете и да стоите твърдо в истината, която приехте. 13 ^f Смятам също за справедливо, докато съм в това телесно убежище, да ви държа будни чрез моето напомняне, 14 защото знам, че скоро ще напусна своето убежище, както и нашият Господ Иисус Христос ми откри. 15 Ще се постарая обаче вие и след моята смърт винаги да пазите тези неща в паметта си.

Свидетелството на пророците и апостолите

16 Защото ние ви известихме силата и пришествието на нашия Господ Иисус Христос, не като следвахме хитри измислици, а понеже сме очевидци на Неговото величие. 17 ^g Той получи от Бог Отец чест и слава, когато от величествената слава към Него дойде такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, върху Когото е Моето благоволение.“ 18 И този глас ние чухме да говори от небесата, когато бяхме с Него на светата планина. 19 ^h Така словото на пророците стана по-достоверно за нас и вие добре правите, че гледате на него като на светилник, който свети на тъмно място, докато денят настъпи и зорницата изгрее в сърцата ви. 20 Но преди всичко трябва да знаете, че никой сам не е способен да тълкува пророчествата в Писанието, 21 защото никога пророчество не е било изречено по човешка воля, но светите Божии хора са говорили ^{▼▼ 1:21 В някои ръкописи: „хората са говорили от Бога“.} , просветявани от Светия Дух.